Време за четене: 5 минути
Дълго отлагах написването на тази статия, защото исках добре да я премисля. От няколко места имах запитвания какво е да живееш на село, в малък град и т.н. Все обещавах, че скоро ще представя своя отговор, но си давах сметка, че задачата не е лека. Вси пак живеем в Годеч едва от три години, устройваме се полека-лека , постепенно откриваме за себе си положителните и отрицателните страни на тази „телепортация“ от уютното ни, но малогабаритно жилище в южен столичен квартал. Изключително благодарна съм на Лидия, че ми изпрати конкретни въпроси, които ми помогнаха да си канализирам мислите, освен това някак ми постави червена лампичка относно сроковете вече нямаше как да отлагам. 🙂 Сега дойде и моментът, в който да разкажа за промените, които преживях – добри и лоши, разочароващи и насърчителни, но и за истинската радост от живота, в която сме потопени днес.
Защо решихте да се преместите да живеете в Годеч?
След като в семейството ни се очерта ново разрастване, със съпруга ми решихме, че е време да се преместим в по-голямо жилище. Живеехме в малък 64 квадрата апартамент с две стаи. Нямаше как да се чувстваме комфортно с 4-ти член в семейството, който също щеше да изисква своето пространство. Затова започнахме да търсим по-голям апартамент в същия квартал. Оказа се, че трябва да платим над 400 000 лв, за да си осигурим поне още една стая, а тази сума не ни устройваше. Минахме на вариант „Б“ – къща/апартамент в покрайнините на София. Оказа се още по-скъпо. В един момент решихме, че трябва да се отдалечим на 30-40 км от столицата и първото, което пробвахме, беше да потърсим земя за строителство в града, в който живееше и все още живее със семейството си братът на Деян – Александър. За нас това беше доста добър вариант, защото те имат близнаци и очаквахме за нас и най-вече за децата адаптацията да бъде някак по-лесна. В Годеч ни посрещнаха любезно, намерихме голям и хубав парцел с великолепен изглед, при това на абсолютно приемлива за нас цена. Това ни беше повече от достатъчно! След това почти веднага започнахме строежа на къщата, който ни отне около 6 месеца. За щастие попаднахме на качествена фирма, която се постара да ни изгради къщата на нашите мечти. (Впоследствие за кратко време те издигнаха още няколко такива къщички, като първо водеха собствениците да видят нашата жълта красавица и така клиентелата им се разрасна лавинообразно.) Наложи ни се за сключим договор за дългосрочен заем с банка, изплащаме го чинно, засега се справяме.
През август 2019 година семейството, заедно с новородения втори син Теди, се озовахме в тихото, спокойно, зелено градче Годеч, пълно с усмихнати хора и заобиколено с много красиви природни гледки и с любопитни културно-исторически забележителности. Имахме двете си деца, голям двор и къща. Скоро си купихме и втори автомобил, защото нямаше как да прекъснем връзката си със София – транспортът ни винаги трябваше да бъде сигурен. Да не пропусна да кажа, че пътят Годеч-София се поддържа в идеално състояние и честите пътувания не натежават, а напротив, носят приятни емоции и дори релакс. Вярвам, че няма нищо случайно в това да изберем точно този град за наш дом: Годеч е едно образцово българско градче – във всяко едно отношение.
Хубаво място за живеене ли е Годеч?
Да, определено! Вече ни е любим! Плюсове и минуси има, като във всеки един град или село. Нека се опитам да ги изброя:
Съхранена чиста екология.
Кристален въздух.
Спокойствие.
Тишина.
Красиви природни гледки – балсам за очите.
Детска градина и ясли, с великолепна ремонтирана сграда и голяма градина с площадки за игра. Възпитателките правят отлично впечатление. Има места за всички желаещи да запишат наследниците си в детската градина и яслите.
Училище от 1-ви до 12-ти клас, също в много добре поддържана сграда. Засега нямам впечатления от учителския състав, тъй като на големия ми син Боби тази есен тепърва му предстои да бъде първокласник.
Читалище.
Добре оборудвана поликлиника.
Три аптеки, сравнително добре снабдени.
Църквата „ Свети Великомъченик Димитър Солунски Чудотворец" датира още от 17-ти век, била е разрушена от кърджалии и възстановена през 1836 г. През 1937 година до нея е построена голяма нова църква, която има за свой патрон същия светия.
Спортна зала със стадион.
Трите бензиностанции.
Автомивката.
Двата големи и няколкото малки магазинчета за хранителни стоки и домашни потреби,
сравнително добре заредени.
Всяка сряда има пазар, на който със стоката си пристигат селски стопани, фермери,
занаятчии, дребни търговци.
Куриерска фирма.
Най-хубавото е, че има много млади семейства. Годеч е място с почти нулева престъпност, всички се познават, повечето хора са усмихнати и любезни.
В околностите на града има идеални условия за любителите на туризма, излетите след природата, велосипедните ралита, събирачите на билки, гъби и горски плодове. Река Нишава се вие живописно в каменното си корито, заобиколена от величествени скали и зъбери, мами с бистрите си водопади и уютни вирове, удобни за лятно къпане. Из района са разпръснати старинни манастирчета, малки църквици, параклиси, които са обект на поклоннически туризъм.
Няма достатъчно разнообразни забавления за деца. Има само народни танци, футбол и отскоро бадминтон. Чувам, че се планира да се вкарат още детски спортни активности. Трудно се осигуряват такива спортни занимания/курсове – като плуване, катерене, лека атлетика.
Няма кръжоци и курсове – английски език и други чужди езици, музика, пеене и т.н.
Но пък има рисуване!
Културните събития са рядкост. Мечтаем за открита лятна сцена с добър капацитет и многостранна насоченост.
Липсват студиа и салони, предлагащи професионална грижа за красотата. Чувам, че годечлии често си предлагат един на друг любителска помощ по постригване и поддържане на прическата. Разбира се, не са малко и онези, които отиват до съседния Костинброд, за да получат подобни услуги.
Що се касае до хранителните продукти, то могат да се купят само основни неща, без някакви гурме капризи и кулинарни префинености. Като цяло качеството на храните е като в София, в средностатистически магазин. Все пак зависи кой какво търси... Градът може да се похвали с няколко прилични частни заведения за хранене, както и с чудесна закусвалня, предлагаща храна за вкъщи. Благодарна съм, че я има, винаги спасяваме положението, когато изненадващо ни налазят гости. Хлябът е с добро качество, един доста приятен сладкарски цех разпростанява аромат на козунаци и други печива из центъра на Годеч. За щастие имаме възможност да се снабдяваме с пресни яйца от частна яйцеферма и да купуваме качествени млечни продукти от частна мандра.
За дрехи, обувки, специализирани канцеларски стоки и книги се ходи в София.
Здравеопазването като цяло е на добро равнище: джипита, рутинни прегледи, първа помощ, но зависи конкретно за какъв медицински проблем става дума. За специализирана помощ се пътува до София.
Няма зъболекар... или поне не знам да има.
Бих ли продължила обучението на децата тук, например след 4-ти или 8-ми клас?
Не бих могла да отговоря още отсега! Говорили сме много пъти по този въпрос с мъжа ми. За момента сме решили със сигурност да задържим децата поне до 4 клас. Според интересите и общото развитие ще решим как да продължи обучението им. По-малкият ни син вероятно ще следва брат си – където единият, там и другият, разликата им е около 3 години. Но нека сме здрави, ще видим!
От лични разговори с родители на деца зная че има доста такива, които след 7-ми клас пътуват до София, защото са избрали да учат там. Също така ходят на уроци и курсове в София и т.н. Има и такива, които завършват училището тук. Въпрос на избор! Но едно мога да кажа със сигурност, че има изключително талантливи деца, които участват театрална в група, рисуват, танцуват народни танци и са спечелили множество национални международни награди.
Сигурна съм, че пропускам много други важни неща, които евентуално биха ви били интересни. Затова реших да ви покажа снимки от наши любими места в околностите на Годеч в следващия материал. Ако имате допълнителни въпроси, съм насреща.
Плюс или минус и кое преобладава – вие ще прецените сами.
За децата само ще кажа, че карат едно истински щастливо детство, с много игри на открито, с братовчедите и с приятелите от детската градина. Често ги водим на разходки сред природата, освен това ги учим да се грижат за овошките и за зеленчуците, които отглеждаме в градината и в оранжерията. Просторната къща им позволява да почиват пълноценно и да имат достатъчно пространство за игри и на закрито. Почти всяка събота и неделя се радваме на скъпи гости – приятели и роднини, с преспиване, тъй като разполагаме и със стая за гости. Клубът на феновете на Годеч непрекъснато се разраства!
Сърдечно ваша,
Мери