Време за четене: 3 минути
Победаааа! Как нещо малко може да те направи неописуемо щастлив!
Теди успя и вече над 15 дни е без памперс. През последния месец само си казвах, че е време да махнем памперса, но все нещо не ни се получаваше. Гледах клипче на Венета, в което тя обяснява как е успяла да махне памперса на Йоан за 3 дни. Оох, казвам си, да гледа човек е лесно, обаче кога и как да предприема първата крачка? Бяхме на море и тогава някак узря решението, че щом се приберем – започваме офанзивата! Купих прощален пакет памперси от кварталния магазин и...дойде заветният ден.
През целия ден повторям над 100 пъти – като мантра: „Пишкай тук, в гърнето, не в гащите!“
Ден първи, понеделник. Обуваме само гащички… Като правило се водя по детето, винаги се старая да се нагодя към него. С приятелката ми Люси, която по същото време захваща мисия „Без памперс”, непрекъснато си даваме кураж. През целия ден повторям над 100 пъти – като мантра: „Пишкай тук, в гърнето, не в гащите!“ „Даа, мама!” – отвръща усмихнатото човече, но... резултатът е нулев!Реве ми се. Пералнята се пълни, сменям чифт след чифт. Така изкарваме първия ден, през който не правим дори една мъничка крачка напред. Едно на нула за Теди.
Същото положение, все едно нищо не сме си говорили вчера. Още на закуска получавам миризлив подарък – торта в гащите. Ужааас! Тедии, защооо?… И отново чувам сладкото “Даа, мама!”. Върху усмихнатото личице – ни грам разкаяние. Обезверена съм, но си казвам, че за нищо на света няма да се откажа. Две на нула – знаете за кого!
Също се мъча да му втълпя, че между „а̀ко“ и „пиш“ има разлика, защото за него всяка работа е „голяма работа”.
Идилията продължава… Теди все още не може да осъзнае какво искам от него. Пишка без никакво притеснение в панталонките и усмивката не спира да грее върху жизнерадостното му личице. Вземам драстично решение – да не го преобличам в сухи дрешки. След петото подмокряне вече не се усмихва, а направо сменя плочата – ревва с глас. Подсушавам го и отново му обяснявам къде може да пишка и къде – не. Също се мъча да му втълпя, че между „а̀ко“ и „пиш“ има разлика, защото за него всяка работа е „голяма работа”.Слагам му нов „поналон“, но тозипът той иска и чорапи. Явно се е поохладил от седенето с мокро дупе. След 30 минути пак започва същата история, все едно чешмичкасе е изляла на пода в хола. Освен че седи на земята и се къпе в собствен сос, вир вода са и чорапките. Представяте ли си гледката и „уханието“ в тези топли дни? Боже мили!Този път обаче целият рев е не защото се е напишкал, а защото чорапките са мокри! Изкъпвам го и го слагам да спи с памперс. Три на нула!
Теди започва да хленчи и да тича насам-натам, като се държи за едно място. „Какво мамо, пишка ли ти се?“„Да!“ – откликва нетърпеливо той. Ама вече е свършил работата. Все пак съм обнадеждена, има напредък!По-къснотича след баща си и нещо си бърбори сам. Охо, пак му се пишка! И така – около 15 пъти, ту лъжлива тревога, ту истина, обаче след дъжд - качулка...
Е, в четири часа следобед, четвъртък, на четвъртия ден, Теди сам си носи гърнето в едната ръка, а с другата се държи за слабините и вика “А̀ко!”. Надниквам вътре и не вярвам на очите си: прилежно си е свършил всичко и ни гледа радостно, очаквайки нашето одобрение.
И така, вече можем да се похвалим, че Теди е на пълно самообслужване, припка без памперс, с гърне в ръка и смело навлиза в нов важен етап от детския си живот.