Психология на жената: възрастови промени

През последните 10 години от живота ми забелязвам колко активно се променям – като жена и психология. Какво се случва с психологията на една жена в периода между 20 и 40 годишната ѝ възрст и кога сме готови да имаме деца, да започнем да се развиваме професионално и да се чувстваме щастливи? Нямам ясен отговор, но точно заради това се обръщам към психолог.

Лично при мен, с раждането на второто ми дете, усетих още по-голяма нужда да се развивам и да продължа да уча сериозно. “Новото време” ни показа, че е абсолютно необходимо да продължим да се образоваме и че прекрасно можем да работим, седейки вкъщи. Как и защо пандемията ни промени и каква е причината да искаме да разнобразим ежедневието си в даден момент? Сигурна съм, че много от вас си задават подобни въпроси. Реших да задоволя любопитството си и да поканя близка до сърцето ми дама, признат професионалист у нас. Ани Владимирова, с която си говорим за всички тези интересни неща. На мен лично ми беше много вълнуващо, надявам се и за вас да е така.

Като психолог забелязваш ли напоследък все по-нарастващо желание и стремеж у младите жени да се развиват чрез образование и кариера?

За българина образованието винаги е било на водеща позиция в ценностната му система. Така е и в момента, макар че в криза се движим надолу по пирамидата на потребностите на Маслоу и погледът на много млади хора е фокусиран в настоящето. Те сякаш нямат търпението да заложат на дълъг период на обучение, за сметка на по-бързото постигане на целите, които си залагат. Естествено е добре да се имат предвид поколенческите различия и да сме наясно, че днешните млади хора са много различни от младите хора на осемдесетте години например. Младите хора не са спрели да бъдат целеустремени, но често тази устременост е в посока, която за родителите е непозната и поради тази причина – плашеща и трудносмилаема.

Какви изменения претърпява психиката на жената през периода от 20 до 30-годишна възраст? Какво ни носят 40-те? Проследяват ли се някакви общи закономерности?

Това е периодът на младостта и началото на зрелостта, когато човек е най-активен и пълен с идеи за своето развитие. Личността се движи в две паралелни приоритетни сфери, които са свързани със създаването на партньорство и професионално израстване – кариера. Можем да си го представим лесно през метафора на кораб, който се е понесъл по вълните на море, което ту е бурно и неспокойно, ту – равно и лесно за преодоляване. Силата на кораба е в натрупването на опит от страна на капитана. Младият човек навигира своя кораб през места, за които знае, че може да са опасни, но и през такива, при които опасностите са невидими. А към 40-те човек започва да изпитва удовлетворение от постигнатото, да му се наслаждава и да бере плодовете на труда си. Хубавото на тази възраст е, че тя не изключва и пренасочване към други цели и посоки в развитието.

Коя е стандартната възраст, на която българската жена се замисля за създаване на семейство?

Стандартна възраст не бих могла да определя, но тенденцията е към увеличаване на възрастта, в която се създават семейство и деца. Все повече млади хора решават да се фокусират първо върху образование и професия, а след като достигнат задоволяващо ги ниво на професионална реализация, се замислят и за семейство и деца.

Защо, след като стане майка, жената много често бива обхваната от желание за развитие?

С раждането на дете си изпълнил един от приоритетите, характерни за възрастта. Днес динамиката е много по-голяма и понякога жената има усещането, че губи време и е нужно да се действа. Това е и причината много жени да се опитват да съчетават работа и майчинство или да съкращават времето за оставане у дома след раждане на дете.

Нормално ли е жените често да се чувстват„незначителни“ след период на продължително излизане в майчинство?

Излизането в майчинство, както и влизането отново в работен режим, изисква да се впрегнат всички ресурси на личността. И в двете посоки имаме адаптация, като първата е свързана с влизането в нова роля, нови отговорности и нов режим на живот, който изцяло се преобръща, а втората – с усещането какво си „изпуснала” през едната или двете години, в които си отглеждала детето си. Природата е надарила жената с много ценни качества и тя може да се справи с предизвикателствата, които различните роли ѝ предоставят. Дори да не осъзнава, тя става по-силна и справяща се.

Как трябва да се грижим за себе си, за да съхраним психиката си здрава и устойчива?

Винаги е добре да помислим какво ново е възможно да направим. Да придобием ново умение, да изследваме нов маршрут за разходка, да се впуснем в нова, съвсем различна тема за разговор. Балансът между работа и личен живот е много важен и би било добре да се регистрират различията. Много е важно да се планират социалните контакти, събития, пътувания и да има очакване за предстояща приятна дейност. Да се включат сетивата и да се активира вроденият познавателен интерес – любопитството. То ни движи напред и ни развива.

Как условията на пандемията се отразяват върху психологическото състояние на младата съпруга и майка?

Пандемията изостри родителските инстинкти. Самата изолация ни затвори и много хора съзнателно се изолираха и прекъснаха контактите си с приятели, роднини, близки хора. Тази изолация те поставя в неизгодна позиция, защото губиш ориентация и това пречи на адаптирането в новата среда и новите норми. По време на пандемията много млади майки потърсиха подкрепа в сайта (www.e-therapy.bg), където, без да се налага да излизат от дома, успяха да споделят тревогите си, за да можем заедно да намерим ресурсите им и да изградим нови стратегии за справяне.

На какво се отдават честите и резки промени в настроението на една жена?

Промяната в хормоналния статус винаги дава отражение и върху емоциите на жената. Стресът, както и типът темперамент също имат значение за това как реагираме на промените, как се адаптираме и какви стратегии използваме.

Как да бъдем едновременно добри майки, домакини и бизнес дами? Лесно ли е да намерим баланса?

Полезно е да се научим да управляваме времето си ефективно, вместо да търсим повече от 24 часа в денонощието, тъй като не ни стигат. Друг важен момент е да определим приоритетите си, а това става лесно през ценностната система.

Има ли нещо вярно в това, че след определена възраст жените стават по-сензитивни? Например около 30-те и защо се получава така?

Свързано е с натрупването на опит и няма магия в тази промяна. Усилия, осъзнаване и учене, което е характерно не само за жените. Женската психика е уникална и е способна на твърде много изненади и гъвкавост. Жената преминава през множество метаморфози в жизнения си цикъл с разнообразни и творчески подходи в поведенческите стратегии. Една жена може да е любяща, но и твърда, да е привързана и да отстоява граници... Тя може да обича по много и различни начини, да дарява грижи и да се адаптира в постоянно менящи се условия. Ето защо наистина е необходима гъвкавост и природата я е надарила както с физическите измерения за това, така и с психическите характеристики.

Защо женската интуиция е толкова силна и трябва ли винаги да ѝ се доверяваме безрезервно?

Жената от праисторически времена създава близки контакти, грижи се за поколението. Знаела е какво иска детето преди да има изобщо развита членоразделна реч. Ориентирала се е по мимиките и жестовете повече от всеки друг. Майчинският инстинкт и всички хормони, които бушуват в тялото ѝ, създават един силно сетивен фон, който предусеща, разгадава. Момиченцата още като бебета се взират по-дълго и оживяват при присъствието на лица, докато момченцата са по-активни при движещ се предмет. Способността за интуитивното познание се натрупва в генетичният материал и с предаването на общите символи, които ние хората познаваме от зората на нашата история.

Кое е най-важното правило, към което трябва да се придържаме, ако искаме да сме щастливи?

Едно от най-важните правила е, че щастието нараства, когато е споделено. Също така то не зависи от другите и за да научим децата си да бъдат щастливи, е необходимо да им покажем чрез себе си какво е да се чувстваш щастлив. Добре е да имаме предвид, че източниците на щастие в различните възрастови периоди, през които минаваме, са различни. Като започнем от привъзраността към майката, самостоятелността, игрите и инициативността, ученето и компетентността, успехите и приятелствата в детска възраст и преминем през източниците на щастие в зрелостта: удовлетворение в професионален и интимен план, създаване на партньорство, деца, продуктивност и постижения и... накрая стигнем до мъдростта и споделения опит, подкрепата.